12.07.2007 г., 18:12

Обичах те, но вече е късно

1.4K 0 1
  Обичах те, но вече е  късно,
сега съм сама и щастлива.
Спрях да изричам думата "нас",
сега сме по отделно "ти" и "аз".

Обичах те, но вече е късно,
сбогувах се дори със Самотата.
Спрях да те ревнувам,
дори когато с друга те сънувам.

Обичах те, но вече е късно,
късно да се върне това между нас.
Не страдай за мен, не си струва,

защото моето сърцe с любовта си към теб се сбогува...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Станислава Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...