Jul 12, 2007, 6:12 PM

Обичах те, но вече е късно

  Poetry
1.4K 0 1
  Обичах те, но вече е  късно,
сега съм сама и щастлива.
Спрях да изричам думата "нас",
сега сме по отделно "ти" и "аз".

Обичах те, но вече е късно,
сбогувах се дори със Самотата.
Спрях да те ревнувам,
дори когато с друга те сънувам.

Обичах те, но вече е късно,
късно да се върне това между нас.
Не страдай за мен, не си струва,

защото моето сърцe с любовта си към теб се сбогува...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станислава Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...