11.09.2009 г., 10:33

Обичай ме

1.1K 0 14

Обичай ме, дори през пролетта

слана цветята да убива.

Обичай ме, когато след дъжда

удавените корени изгниват.

 

Обичай ме отново след смеха

разкрила сълзи от прикрита мъка.

Обичай ме, когато ме боли

и крия се в тъгата си безпътна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "И"-то наистина си липсва, но иначе е много силно стихотворението. Ако добавиш обаче още 2-3 строфи ще стане много запомнящо се! Браво.
  • Отново подкрепям Римпо! ПРАВ Е!
  • Не разбрах за каква повтаряемост говориш,но не мисля, че точното това "и" трябва да те притеснява за това.Но без това "и" се нарушава ритъма и дори се губи. Без него точно там се препъва музиката в стиха, като липсваща нота е все едно. Прочети творбата си на един дъх от начало и ще се убедиш. Сега нещо за прецизноста Всеки ред на творбата ти започващ с "Обичай ме" носи в себе си 10 такта, а реда без това "и" е с 9!!!Тоест липсва "и"-то в пъзела за да станат тактовете 10 и да се изравнят. Тоест да има прецизност И за седмото копче на палтото искам да кажа То изобщо не е излишно, а служи за смяна, ако някое от другите се загуби Поздрави от мен
  • И на мен много ми хареса...
    Поздрави!!!
  • Когато написах това стихотворение "и" присъстваше, но го махнах, защото не е добре да има повтаряемост, освен ако такъв не е замисъла.Старая се да съм прецизна,следвайки личното си убеждение, че всяка идея трябва да е облечена в подходяща и стилна форма.Естетиката е плод на уместно съчетаване на детайлите, а това "и" е просто излишно, като седмото копче върху палто с шест елика.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...