3.05.2009 г., 22:49

Обичай ме!

1.3K 0 6

Накарай ме, искам
да се почувствам желан,
изричай името ми,
целувам твоята длан.

Искам да видя
блясъка в твоите очи,
да усетя искрата
нужна на огъня да гори.

Искам да се докоснеш
до пламъка, не - до пожара,
да оплетем телата си,
дори силно да ни изгаря!

Докосни ме нежно,
погали ме отново,
всеки ден аз ще пия
от твоята сладка отрова.

Целувките твои
карат ме да настръхвам,
пролетно ухание
ягодов вкус, ранима същност.

Изтънчената твоя снага,
твоите тъй прелестни снежни бедра,
писъци на удоволствие пронизват нощта,
аз вече твой съм, кажи на света.

Твой ще съм винаги,
бъди моя и ти,
обичай ме силно,
от любовта не боли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослав Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Умирам от щастие когато чета такива красиви думи, написани от мъж...Браво!
  • Не разбрах само, къде е проблема?!
    Не виждам от някъде дубликация!

    В позията не е важен само таланта, а и техниката
    и съм сигурна, че с желание всеки може да напише нещо!
  • Оооо, от любовта боли.
    И то как боли само...
    Добре ,че не знаеш
  • На мене могат да ми кажат да млъкна само модераторите и админа. А ти се дразниш защото ти накърних клишираното стихотворенийце! Жалко. Днес май всеки започна да разбира от поезия.
  • Днес за втори път срещам такова стихо.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...