Ръцете ми протегнати с надежа скромно се отпускат
засрамени се скриват в някакъв измислен свят
като камшици бесни, мислите препускат
извън контрол е самотата, счупена от яд.
Очите търсят пак и пак, наивно закъснели
облечени в пелена от капчици роса,
а чувствата са някак избледнели
прозрачни се разтапят, в някаква мъгла.
Сърцето сякаш гони пеперуди влюбени
потрепва лекичко и то се умори
да търси бряг, и всъщност е учудено
това море умело бреговете скри.