Обичам
Обичам да обичам,
в гнева си често го отричам,
но все в очите ти надничам,
копнеейки и те да ме обичат...
Обичам да обичам силно,
държа се често инфантилно
и с думи тежки те бичувам,
щом егото заспи - аз пак кротувам...
Обичам да мърморя,
с сърцето ти да споря,
когато го обидя и изгоня,
за прошка аз смирено моля...
Бъди до мен и ме обичай!
Финални думи не изричай!
Без теб небето все ще плаче
за моята душа сираче...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Илиев Всички права запазени
