Обичам
Навярно аз умирам от любов
(защото не умира любовта ми).
Обичам до безсилие.
До гроб!
Обичам до солта във всички рани.
Обичам до Луната.
И до Марс,
през девет адски кръга
те обичам.
До седмото небе,
до сетен шанс –
до сянката на своето
безличие.
Навярно аз умирам всеки път,
когато мъча се да те забравя.
Вървя напред,
а всъщност бягам в кръг
(и бягството е сигурно
оставане).
И може би на чувствата съм роб
(макар че чувствата си не разбирам)
Навярно аз умирам от любов,
защото любовта ми
не умира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
