Обичам
Навярно аз умирам от любов
(защото не умира любовта ми).
Обичам до безсилие.
До гроб!
Обичам до солта във всички рани.
Обичам до Луната.
И до Марс,
през девет адски кръга
те обичам.
До седмото небе,
до сетен шанс –
до сянката на своето
безличие.
Навярно аз умирам всеки път,
когато мъча се да те забравя.
Вървя напред,
а всъщност бягам в кръг
(и бягството е сигурно
оставане).
И може би на чувствата съм роб
(макар че чувствата си не разбирам)
Навярно аз умирам от любов,
защото любовта ми
не умира.
© Деница Гарелова All rights reserved.
