Обичам...
ДЪГАТА...
Сутринта, когато казах: "Обичам те!" -
ти замълча -
и стана ми лошо...
имаше слънце,
а изведнъж притъмня.
Каза ми: "И на мен не ми бе добре!
И тук заваля...
слънцето скри се -
и то замълча..."
Поисках ти прошка -
и даде ми...
Обещах ти промяна -
повярва ми...
Дарих ти прегръдка -
вкопчи се в мен...
И пак си засмяна -
сияеш цялата...
Целунах очите ти -
засияха...
Преглътнах сълзите ти -
горчиви бяха...
Пих от устните ти -
запламтяха...
И пак казах: "Обичам те,
жарава си моя!"
И в миг стана магия -
спрях дъжда и нарисувах дъга...
Ръка ти подадох -
сложи ти в нея своята.
С теб ще остана -
да тръгваме двамата.
Дъгата очаква ни -
сега или никога.
Погледнах в очите ти -
съзрях там щастието,
и клетвено казах:
"Обичам те!"
Сутринта, когато казах: "Обичам те!" -
ти замълча -
и стана ми лошо...
имаше слънце,
а изведнъж притъмня.
Каза ми: "И на мен не ми бе добре!
И тук заваля...
слънцето скри се -
и то замълча..."
Поисках ти прошка -
и даде ми...
Обещах ти промяна -
повярва ми...
Дарих ти прегръдка -
вкопчи се в мен...
И пак си засмяна -
сияеш цялата...
Целунах очите ти -
засияха...
Преглътнах сълзите ти -
горчиви бяха...
Пих от устните ти -
запламтяха...
И пак казах: "Обичам те,
жарава си моя!"
И в миг стана магия -
спрях дъжда и нарисувах дъга...
Ръка ти подадох -
сложи ти в нея своята.
С теб ще остана -
да тръгваме двамата.
Дъгата очаква ни -
сега или никога.
Погледнах в очите ти -
съзрях там щастието,
и клетвено казах:
"Обичам те!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Димова Всички права запазени
