... Обичам!
Ливадата в сърцето ми е овършана из основи
и то от най-познатите за мен лица,
устите им големи са ръждясали окови,
защото са лишени от копринена душа...
Нима очакват да съм мека, като одеяло
и да попивам мълчаливо техните слова?
А после бързо да начупя свойто цяло
и на подметките им благосклонно да го закова?!
Нима аз трябва да съм няма птица,
която слуша безвъзмездно песента?
Да бъда празна, чисто бяла скица,
изцапана със кикота на плесента?
Защо ме мислите за толкова могъща,
та всячески запалвате очите ми с тъга?
Защо ме смятате за чисто-нова къща,
която не познава силата на любовта?
Та аз съм жив поток и лея чувства,
за много други - чужди, непознати висоти!
Да, знам, че не владея сто изкуства,
но имам най-безценната от всички красоти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симона Гълъбова Всички права запазени
