Обичам морето,
то е толкова синьо
добро и невинно- прилича на теб.
Обичам морето,
така безразлично,
солено и нежно - то прилича на теб.
А вятърът зимен
сега разпилява
златистият пясък
на мойто море.
Не иска да върне той
старото време.
Накъде ли и то
безвъзвратно пое?
Обичам морето
пенливо и бурно,
защото то ми напомня за теб.
Защото теб те обичам
тъй както морето,
но има ли смисъл?!
На мен обич няма кой да даде...
© Нели Р Всички права запазени