Сини и нежни. Изписани като тюркоазени вълни. Във тях се оглежда морето, изсипало хиляди перли на дъното. Магия. Спирала от безвремие. Вечност. Оглеждам се в тях и виждам безкрайно синьо. Виждам себе си - танцуващ, пеещ, забравил всичко, щастлив. Протягам се да те докосна и всичко изчезва. Образът се срива като лавина помела всичко по пътя си. Седя сам на пясъка и гледам бурното море. А отвъд него виждам планини с обсипани от сняг върхове. Напомнят ми на гърдите ти. Бели и изящни. Протягам се да ги докосна...
Обичам гърдите ти.