27.05.2008 г., 19:45

Обичам те!

1.5K 0 15
 

Обичам те, когато зимата бавно обгръща света в своите светли одежди.

Обичам те, когато пролетта връща у нас хилядите неизказани още надежди.

Обичам те, когато летните страсти пораждат в очите ти жар.

Обичам те, когато пъстрата есен цветно танцува танца си стар.

 

Обичам те с изгрева на светлия ден, довял при мен твойте усмивки.

Обичам те с прозрачните пръски, с които луната обсипва неземните земни покривки.

Обичам те, щом сутрин отваряш очи, търсещ целувка от моите устни.

Обичам те вечер, заспиващ до мен, след нашите мигове страстни.

 

Обичам те, когато нежно правиш пътечки в косата ми с пръсти.

Обичам те, когато усещам топлината ти в нощите късни.

Обичам те, защото ти си причината в мен да тупти любовта.

Обичам те, мили, поне до края на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • любовта е най невероятното чувство на света.дано винаги да е с теб през целият ти живот
  • истинско е и ми харесва.Изпълнено е с емоции!Браво!
  • Прекрасно!Изпълнено с много чувственост! Възхищавам ти се!
  • "..поне до.." , че и много след това. Любовта ни кара да погледнем на Времето, затворения интервал на живота и Всичко със съвсем други очи...като, че ли за първи път проглеждам тогава...всичко ми е ново...Приказка..
  • Обичай все така! Желая ти много усмивки в любовта

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...