Обичам те...
Обожавам всеки твой малък навик,
Без теб дъх едва мога да си поема.
И броя минутите до края - миг по миг,
Чакам поредната доза от теб да си взема.
А от вълнение целия като лист треперя,
Мигом щом за теб си помисля или те зърна.
Ти не се страхувай! Изгубиш ли се – ще те намеря!
Есенна слана дори да ме попари – ще се върна...
... ще те прегърна
Винаги до теб ще бъда в радост и тъга,
А зная, ти също тъй ужасно силно го желаеш.
Няма място в тази болка наша за вина
И Аз безкрайно те обичам – искам да го знаеш!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станчо Станчев Всички права запазени
