Обичам те
и няма да мога да го отрека,
всички красиви спомени
няма как да залича,
харесвам истината в очите ти
и как забързано караш да тупти сърцето ми,
и ритъмът ясно и високо
твоето име повтаря в мен,дълбоко.
Обожавам искреността в думите ти
и нежността във всяка една от целувките ти,
ти ми даваш всичко,
от което някога съм имала нужда
и никога не си ме пренебрегвал,
сякаш съм ти чужда.
Още съвсем от началото,
най-силната ми тръпка си ти,
погълната съм изцяло в размисли
дали истина е това,
или е поредната вълшебна приказка.
Bъзможно ли е да ме караш да се чувствам така,
сякаш съм единствената,
най-специална на света?!?
Kогато си до мен
и говорим си за нас,
чувствам,че сърцето ми е в плен
и само ти ме караш,
да искам да бъда ‘Аз’...