25.08.2017 г., 9:51

Обичам те

969 2 4

Обичам те! Да се сгушиш в мен

топла и уханна в летните нощи.

И през прозореца отворен да

слушаме песента на щурци.

О, душата ти блести дете, в очите

ти съзирам света си! Обичам те!

Да те докосвам нежно и боязливо

по голия ти гръб... И да те

целувам по кожата млечно бяла –

да се загубя в душата ти за

любов узряла! Обичам те!...

Да те милвам по ресниците –

дълги и нежни, събуждаш в мен

мисли толкова чисти... Усмихни се,

мила и запей за душите честити!

О, налей ми от старото вино!

Да пием с теб двама да забрава!

Да вдигнем тържествен тост за

думите мили и нежни – толкова

скъпи на сърцето. Обичам те, дете!

Наша е любовта, наше е времето!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Давид Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Албена! Радвам се, че ти е харесал стиха ми. Пожелавам ти всичко най- хубаво и много вдъхновения!
  • Вили вече е написала, каквото мислех и аз да напиша... Хареса ми, Давид! Поздравления за стиха!
  • Благодаря, Вили! Наистина няма нищо по- хубаво от това, пожелавам го и на теб от цялото си сърце!
  • Няма нищо по-хубаво от това да кажеш на някой— Обичам те! Пожелавам ти да го казваш всеки ден, а отсреща две влюбени очи да ти отговарят със същото.
    Прекрасен стих. Браво от мен.
    Поздрави.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...