Обичам те
Обичам те, защото си прекрасна,
полегнала на стихналата гръд.
Потъвам в погледа ти замечтаноясен,
изваян от любов и антиплът.
Едно видение загледано в безкрая,
зад всеки хоризонт или черта.
Прегърна ли те, аз отблъсквам края
и се изплъзвам от преследването на смъртта.
"Сънуват две самотни черни дупки
погълнатото, като свой живот."
Дори да е така, там - зад финала блудкав,
в обратно време чака ни възход.
Сърцата устремено пак пулсират,
едно за друго, до последен миг.
Докоснати, ръцете се разбират,
душите спотаяват своя вик...
Обичам те, защото си прекрасна,
полегнала на стихналата гръд.
Потъвам в погледа ти замечтаноясен,
изваян от любов и антиплът.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
Приветствам написаното от теб с много възхищение!