Обичам те...
Моя си, моя, единствено моя!
Твой съм единствено, твой!
Не питам, но искам само да знаеш,
че когато решиш, ако ти пожелаеш,
само поискай да бъда със теб,
дори като сянка или прост силует,
очертан от зората над живия плет.
Твой съм единствено, твой съм разлистено,
но не и във ваза, не и букет.
Бурен съм сигурно - в буря поникнало
бодливо цвете на вятър привикнало.
Твой съм единствено, моя единствена.
Коя ли ни двамата с тебе орисала,
дълго очаквала зората орисница,
по морските пясъци с миди чертала
дните ни кратки и дълга раздяла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Ганчев Всички права запазени
