Oct 13, 2006, 3:29 PM

Обичам те...

  Poetry
1.2K 0 9

Моя си, моя, единствено моя!
Твой съм единствено, твой!
Не питам, но искам само да знаеш,
че когато решиш, ако ти пожелаеш,
само поискай да бъда със теб,
дори като сянка или прост силует,
очертан от зората над живия плет.
Твой съм единствено, твой съм разлистено,
но не и във ваза, не и букет.
Бурен съм сигурно - в буря поникнало
бодливо цвете на вятър привикнало.
Твой съм единствено, моя единствена.
Коя ли ни двамата с тебе орисала,
дълго очаквала зората орисница,
по морските пясъци с миди чертала
дните ни кратки и дълга раздяла.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...