Обичам те като преди
Обичам те, все тъй, като преди
горещо мое, чудно морско лято!
В пътеката, по видими следи
от сменящи се багри в планината
изкачвам жребия си – зар не лош,
с годините, от раница прегърбен,
а спомените – шумния разкош
на плискащи вълни и кораб тръбен,
на чайки в полет, пясъка златист
и плажната долитаща гълчава,
заменям тук с върха един на вис
и есенната щедрост величава.
Как пожълтява всеки лист зелен
и някое дърво прогнило пада,
съдбата утре някъде и мен
ще повали, а друг след туй ще страда.
Навярно тъй косите ти по цвят
годините в сребро ще преобръщат.
Едно разбрах по този стръмен скат –
сезони се менят, любов – все съща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
