Обичам те, когато
навън вали дъждът
и капчици вълшебно
танцуват и блестят.
Обичам те, когато
отново в тишина,
на времето стрелките
отмерват самота.
Обичам те, когато
на мен не ми се спи
и чувство непознато
в сърцето ми гори.
Обичам те, когато
навън прекрасен ден
в усмихнатото лято
помислил е за мен.
Обичам те, когато
не го очакваш ти.
Обичам те, когато
душата ме боли.
И всеки ден обичам
оная красота,
която не разбирам,
но много я ценя.
И мога още много
да пиша, да редя,
но ще оставя малко
за утре сутринта.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени