Обичам те (Молитва на раненото сърце...)
Обичам те, болезнено,
обичам те - покрай звездните
предели на изкуството;
отвънка под небето ни -
обичам те -
повече от всякога,
наистина. Не искам да ти давам
само изстрели,
единствено спокойствие -
обичам те,
ела сгуши се в мен,
търси опората,
аз съм твоя свят и
ах, обичам те,
на леглото си оправяща пижамата,
разрошена, ядосана - обичам те,
със всеки полъх идващ от метежите
на моето сърце, ела, наричай ме,
твой единствен бряг.
Дори невиждана -
пак обичам те -
неспирно, до влудяване -
обичам те -
във стиховете, в думите,
даже и във сричките и в паузите -
обичам те - оманно изумрудена
и мога цял живот да ти го казвам.
Обичам те, макар и в непознатото,
макар и да не знам кое е истина.
Само, моля те, не тръшвай пак вратата,
защото ще изхвърля тези листове.
Само, моля, не изричай пак "Довиждане" -
което е със тежест на сбогуване.
Да не стане тъй, че после да ме искаш,
а обичта към тебе аз да съм загубил...
обичам те - покрай звездните
предели на изкуството;
отвънка под небето ни -
обичам те -
повече от всякога,
наистина. Не искам да ти давам
само изстрели,
единствено спокойствие -
обичам те,
ела сгуши се в мен,
търси опората,
аз съм твоя свят и
ах, обичам те,
на леглото си оправяща пижамата,
разрошена, ядосана - обичам те,
със всеки полъх идващ от метежите
на моето сърце, ела, наричай ме,
твой единствен бряг.
Дори невиждана -
пак обичам те -
неспирно, до влудяване -
обичам те -
във стиховете, в думите,
даже и във сричките и в паузите -
обичам те - оманно изумрудена
и мога цял живот да ти го казвам.
Обичам те, макар и в непознатото,
макар и да не знам кое е истина.
Само, моля те, не тръшвай пак вратата,
защото ще изхвърля тези листове.
Само, моля, не изричай пак "Довиждане" -
което е със тежест на сбогуване.
Да не стане тъй, че после да ме искаш,
а обичта към тебе аз да съм загубил...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
