Обичам те, но... (посветено)
Посвещавам стихотворението на моята половинка - Иво Младенов Иванов... Скромен подарък за навършването на 8 -я месец от нашата връзка :) {}Искам да му благодаря за търпението и копромисите, които ми е правил! Мисля, че сега е момента да кажа... Мило, прости ми за грешките! Обичам те !
Обичам те, но...
Обичам те!
Погледна ли очите твои,
Подлудяват ме...
И в мене искам да се влееш...
Да, изгаряй ме...
И да викам аз от болка.
Не, не спирай, не!...
Целуни ме,
с устните, жадни за страст.
Прегърни ме
със силни ръце, за да усетя власт
над мене
и сърцето ми да се моли и да боли.
Окови ме,
нека съм с тебе до края на твоите дни.
Накажи ме,
защото те ревнувам и кълна очите ти.
Унижи ме,
нека усетя как си се чувствал преди...
***
Кажи ми!
Дълбоко наранен ли си бил?
Защото аз така се чувствам сега...
Кажи ми!
От чужди погледи дали си се крил,
унижен до болка и с опетнена душа...
Остави ме...
Толкова много те нараних,
че нямам право да съм с теб...
Забрави ме,
в себе си вината скрих
и предадох своето сърце...
***
Да, знам, че ме обичаш
и не искаш да си тръгвам аз,
но искаш ли да продължавам
с мойта ревност и власт?
Аз искам да те притежавам,
да бъдеш мой до сетния ден...
Само с думи... те задушавам,
още искаш ли да си със мен?
ПП: Обичайте се, сдържайте ревността си, защото заради нея можете да изгубите любовта... Аз попаднах на човек, който доста търпи капризите ми, но и ме наказва и ми показва правилния път. Трябва да се учим от грешките си, а не да ги повтаряме. :)
Обичам ви всички! Поздрав и усмивка! :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© something else Всички права запазени
