Обичам те, обичаш ме...
Обичам те, защо тогава плача?
Обичам те, защо ме тъй боли?
Обичаш ме - така ми каза в здрача,
потъваш в мен, когато сме сами.
Обичаш ме, а с думи ме раняваш.
"Обичам те!" - по тебе аз крещя.
Обичаш ме и пак ме утешаваш...
"Обичам те!" - отново те зова.
Обичам те и в тебе аз се врекох,
обичаш ме и станахме едно.
"Обичам те" - аз думите изрехох,
дарих навеки своята любов.
13.08.2007
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Неделчева Всички права запазени
6