Обичам те!
Ти винаги си
няколко минути преди лятото!
Смрачаваш се,
сгъстяваш се,
издуваш бузите;
целуваш страстно тъмните витрини,
които мисълта
за слънчев лъч
пропускат.
След миг
по "Витошка" подгонваш
празните кашони,
събаряш стойките
със летни очила.
Онази бабичка, която стиска
китката за продан,
заслепяваш.
Минаваш през шпалира от младежи,
досаждащи на минувачите със свойте картичка.
След теб върви дъждът
на едри капки
нежност.
Разплискваш във нозете ми
вода от вазите.
Обичам те
със мокри цветове от кестени
по дрехите.
След няколко минути ще настъпи лятото.
© Павлина Гатева Всички права запазени