За силата на чувството в мен
едва ли има думи на земята...
По-бляскяво е то от летен ден.
По-яростно от буря в небесата.
По-ярко е от хиляди слънца.
По-чисто от снега по планините...
С кои ли думи аз да изразя
сиянието, греещо в очите?
Безсилни са най-силните слова
да обрисуват
- на душата ми картина
- на чувствата горещи сладостта,
опияняващи ме като медовина...
Да запечатат края на деня,
когато сгушвам се на твойто рамо...
"Безвремие" ли да го нарека?
... Или
"Обичам те"
да кажа само...
© Магдалена Василева Всички права запазени