Обичам те, сине
Вечер... когато затварям очи,
думите - клетви повтарям.
"Обичам те, сине от мен запомни
рожба до гроб не предавам.
Обичам те!" Слепи потичат сълзи.
/онези, що въглени палят/,
които стигмират и много боли,
събрали любов и омраза.
Молитва отправям да дойдеш в съня,
да слезеш при мен от небето,
глава да положиш, а аз поднеса
към устните топли сърцето.
Тръпчинките искам отново да видя,
да хукне смехът пак игрив.
Да чуя. "Повярвай, мамо в Темида
и в Бога, що аз преоткрих!"
Очите отварям. Отново до мен си
пораснал, уверен и смел.
В живота различен препускат каданси,
премесени с друг паралел.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
