Любов, която си отива,
и никой не може да я спре!
Любов, а всъщност всичко,
а никой подир нея не иска, не зове!
Аз седя сама отново и завинаги,
плача с кървави сълзи...
отиде си, а дори сбогом, любов не каза...
отиде си, остави ме сама!
Не ще те върна, знам това!
Но само чудо може да стане,
ела, върни се ти в нощта!
Върни се, върни със теб и любовта...
нашата любов...
сърцата ни, слети във едно...
душите ни, обречени завинаги...
обичам те!
© ГрАфИнЯ ДрАкУлА Всички права запазени