18.11.2013 г., 18:13

Обичане

669 0 1

Обичане

Подреждаш живота ми.
С дума, с жест, с усмивка
казваш ми хиляди неща.
Докосваш душата ми,
а аз те дишам тръпнещ.
Рисуваш сърца в сърцето ми,
жаден пия те с устни, палиш ме,
целуваш ме, оставяш ме без дъх,
очи затварям, целувай ме още.
Изтриваш парченца самота,
попивам те в себе си. Ухаеш.
Събираш ме в сълза,
събирам те в стих.
Събираме се в обичане.

© Ванко Николов (Starkmaster  ®vn

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванко Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...