Обиждат те събития и факти
и, казваш, станал си различен...
Защо забрави да се бориш с лакти
и всъщност станал си безличен?
Защо в живота сам приклякваш,
навеждаш се пред страхове, неволи?
Това, че си човек, забравяш...
и все ти е едно... Защо ли?
И нямаш гордост, име и достойнство,
във празния си поглед си убил мечтите
и сърдиш се на мойто непокорство,
че нямат власт във мен сълзите. ...