Обиден
Обиждат те събития и факти
и, казваш, станал си различен...
Защо забрави да се бориш с лакти
и всъщност станал си безличен?
Защо в живота сам приклякваш,
навеждаш се пред страхове, неволи?
Това, че си човек, забравяш...
и все ти е едно... Защо ли?
И нямаш гордост, име и достойнство,
във празния си поглед си убил мечтите
и сърдиш се на мойто непокорство,
че нямат власт във мен сълзите.
Ще можем ли от полюси различни
да видим слънце в дни мъгливи
или с усмивки, сухи и двулични,
ще лъжеме, че сме щастливи...
Предал си ме отдавна, мисля,
не чувствам вече гръб солиден.
Животът, казваш, те притиска...
Най-лесно е да си обиден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
