May 8, 2011, 10:16 PM

Обиден

  Poetry
663 0 6

Обиждат те събития и факти

и, казваш, станал си различен...

Защо забрави да се бориш с лакти

и всъщност станал си безличен?

 

Защо в живота сам приклякваш,

навеждаш се пред страхове, неволи?

Това, че си човек, забравяш...

и все ти е едно... Защо ли?

 

И нямаш гордост, име и достойнство,

във празния си поглед си убил мечтите

и сърдиш се на мойто непокорство,

че нямат власт във мен сълзите.

 

Ще можем ли от полюси различни

да видим слънце в дни мъгливи

или с усмивки, сухи и двулични,

ще лъжеме, че сме щастливи...

 

Предал си ме отдавна, мисля,

не чувствам вече гръб солиден.

Животът, казваш, те притиска...

Най-лесно е да си обиден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...