Обикновен Човек
Обикновен Човек
Косъм по косъм падат като листата,
прошари се, побелява ми и главата.
Вече не съм млад, малко понадебелял,
тялото е същото само малко съм натежал.
Но в сърцето съм си още млад, още дете,
нося го в душата си, така се чувствам добре!
Вярвам на хората още по детски, а дали,
не всички хора понякога са добри, нали!
Хора с маски разхождат се край мен,
театър, постановки играят всеки ден!
Тях даже не ги забелязвам, не ги виждам дори,
те са ми малки, част от тълпата, те са сами!
Доволен съм че имам малко, но приятели добри!
С тях никога не ще останем тъжни и сами!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
