Облак върху облак
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо
иска да го стигне,
мята се и скача
земята да повдигне.
Буря се надига,
облакът пристига,
весело се спуща
с другите да пуща
трясъци и грохот
към морето синьо,
то пък му отвръща,
бурно го прегръща.
Пясъци политат,
клони се заплитат,
небето се разтича,
на море прилича,
земята подлудяват,
но се наиграват,
морето се люлее,
облакът се смее.
© Димитрина Димитрова Всички права запазени