Облак върху облак
над света пътува,
вятър му помага
да се налудува,
а морето синьо
иска да го стигне,
мята се и скача
земята да повдигне.
Буря се надига,
облакът пристига,
весело се спуща
с другите да пуща
трясъци и грохот
към морето синьо,
то пък му отвръща,
бурно го прегръща.
Пясъци политат,
клони се заплитат,
небето се разтича,
на море прилича,
земята подлудяват,
но се наиграват,
морето се люлее,
облакът се смее.
© Димитрина Димитрова All rights reserved.
Радвам се, че ви харесва, още повече, че поезията не е силната ми страна 
Тази буря обаче, така ме вдъхнови, че направо ме върна към детството!
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
