Облечен и палачът е в дантелата
С вятъра се гоня (до излишно),
усмивката ми дреме до трапчинките.
И въздухът ми все не стига...
Сърцето е погълнато от песъчинките.
Призраци с душата ми пируват,
уморих се вече от наздравици.
И ангели с пиянството танцуват,
очакват утрешните си подаръци.
Кръстопъти пред мене се пресичат,
по пътищата, пълни с камъни.
Лилавото в любов се врича...
изхвърляйки сълзите си изстрадани.
Любовта се гони в безтегловност,
увиснала виси й там табелата...
Филмът започва със чаровност,
облечен и палачът е в дантелата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
