Числата сменят се като по ноти

в житейска ми музика забързана.

Трупам и губя тук само банкноти,

а ежедневието не стои завързано.

Миговете никога не ме изчакват,

закъснението си е за моя сметка.

Светът не познава моето почакай,

ограничен съм на времето в клетка.

А аз скорост просто трябва да гоня,

все нещо за което просто не зная.

Задъхан от болка света да догоня,

но хоризонтът ми бяга все е в края.

И ако мисля, че вече близо съм,

величествено в морето ще потъне.

Реша ли да го срещна в утрото ранно,

към небесата с изгрева се огъна.

Уморен се спирам нейде внезапно,

питам се тъй яростно кого преследвам.

Ами реша ли да спра тъй на място,

какво ли наистина за мен ще последва.

Не е ли висока всъщност скоростта ми,

движа на непосилни за мен обороти.

Дали няма бързо да посрещна смъртта,

причакваща да вземе уморен живота.

Крадешком аз стъпките си забавям,

пейзажи пъстри заглеждам насреща.

Дали за среща важна не закъснявам,

багажа оставих бавя се все за нещо.

Не бързам да тичам бясно нататък,

на морският бриз се наслаждавам.

Без туй все нявга ще мина оттатък,

а вятърът ми шепне да се излежавам.