Обратен завой
Разминахме се някъде със тебе,
когато още бяхме млади и сами.
Пред нас бяха пътища много,
преплетени като гнездо от змии.
Всеки тръгна по свойта магистрала
и караше бясно,
да е с другия в крак,
но вятър попътен не винаги има
и трябва да спрем този бяг.
Така обикаляхме в тоз лабиринт
и търсихме изход където да можем
товара тежък за миг да свалим,
крила като птиците,
за миг да разтворим.
Назад да се върнем в живота не можем.
Напред да потегляме!
Да търсим покой!
А щом уморим се глава да положим...!
В живота няма обратен завой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
