Обратен завой
Разминахме се някъде със тебе,
когато още бяхме млади и сами.
Пред нас бяха пътища много,
преплетени като гнездо от змии.
Всеки тръгна по свойта магистрала
и караше бясно,
да е с другия в крак,
но вятър попътен не винаги има
и трябва да спрем този бяг.
Така обикаляхме в тоз лабиринт
и търсихме изход където да можем
товара тежък за миг да свалим,
крила като птиците,
за миг да разтворим.
Назад да се върнем в живота не можем.
Напред да потегляме!
Да търсим покой!
А щом уморим се глава да положим...!
В живота няма обратен завой!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анета Все права защищены
