Обречен
878
0
0
И тя ти казва, че те обича;
и тя шепти ти с нежен глас;
и тя гали нежно косите ти;
но тя не може да е АЗ...
Не може сладко да ти се усмихва,
както аз, когато те поглеждах...
Не може кротко в тебе да се сгушва
и да ти вдъхва толкова надежда ...
Не може - просто тя не може
да замести мен в живота ти ...
Признай, никога няма да може
да превземе моята част от сърцето ти ...
Не си съгласен? Поглеждаш с престорено презрение,
но в главата ти един глас крещи, че съм права.
Обречен си на мен - от съдбата предопределено е!
Аз бях първа и такава ще остана!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Янева Всички права запазени
