13.09.2007 г., 9:23

Обречена мечта

1.1K 0 2

      Аз и ти завинаги
- мечта на двама влюбени,
но една мечта обречена,
с толкова много пречки облечена.
      Очите мокри,
               сърцата скърбят,
          боли от това,
че в различна посока вървят,
но пламъкът в тях буйно гори
- не се предава,
        но все пак боли!
Болката става все по-голяма,
самотни души са
                    - вече не са двама.
       Вечер, когато всеки спи,
те не затварят очи,
   небето обсипано с хиляди звезди
отново пълни очите със сълзи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Калъчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Търси своя път, но се вслушвай в съветите на другите.Понякога помагат.Поздрав!
  • Интересно,но да знаеш,че не е задължително винаги да има рима или поне не през ред.Може през два,три,през стих.Това твоето по-бие към стихоплетство.Изрази душата си свободно и остави ръката сама да пише,без да гледаш за рима или за някакъв ритъм.Те ще дойдат от самосебеси.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...