Аз и ти завинаги
- мечта на двама влюбени,
но една мечта обречена,
с толкова много пречки облечена.
Очите мокри,
сърцата скърбят,
боли от това,
че в различна посока вървят,
но пламъкът в тях буйно гори
- не се предава,
но все пак боли!
Болката става все по-голяма,
самотни души са
- вече не са двама.
Вечер, когато всеки спи,
те не затварят очи,
небето обсипано с хиляди звезди
отново пълни очите със сълзи!
© Теодора Калъчева Всички права запазени