Sep 13, 2007, 9:23 AM

Обречена мечта

  Poetry
1.1K 0 2

      Аз и ти завинаги
- мечта на двама влюбени,
но една мечта обречена,
с толкова много пречки облечена.
      Очите мокри,
               сърцата скърбят,
          боли от това,
че в различна посока вървят,
но пламъкът в тях буйно гори
- не се предава,
        но все пак боли!
Болката става все по-голяма,
самотни души са
                    - вече не са двама.
       Вечер, когато всеки спи,
те не затварят очи,
   небето обсипано с хиляди звезди
отново пълни очите със сълзи!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Калъчева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Търси своя път, но се вслушвай в съветите на другите.Понякога помагат.Поздрав!
  • Интересно,но да знаеш,че не е задължително винаги да има рима или поне не през ред.Може през два,три,през стих.Това твоето по-бие към стихоплетство.Изрази душата си свободно и остави ръката сама да пише,без да гледаш за рима или за някакъв ритъм.Те ще дойдат от самосебеси.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...