Обречена на самота
| Самота след толкова години!Макар в едно легло да спим,ний чужди сме си, мрачни и студени,един на друг не можем да простим! Всичко свърши,както и започна,с любовта си Рая покорихме.Без да разберем, се влюбихме,без да се усетим - разделихме! Сега угасва огънят любовени думите, изречени за клетва,до смъртта си в този свят вековенлюбовта ни да остане вечна! Не трепва вече огънче във мене,ръцете ти не ме докосват плахо,преструваме, че още се обичамено знаем, че това е драма! Отминават дните тъжни, вялии ставаме си по-студени ние!Да се обичаме, е вече късно!Да се разделяме - не смеем! |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
