Aneta_kz (Анета)
511 12601
Jun 7, 2007, 1:06 PM

Обречена на самота 

  Poetry
665 0 11
Самота след толкова години!
Макар в едно легло да спим,
ний чужди сме си, мрачни и студени,
един на друг не можем да простим!

Всичко свърши,както и започна,
с любовта си Рая покорихме.
Без да разберем, се влюбихме,
без да се усетим - разделихме!

Сега угасва огънят любовен
и думите, изречени за клетва,
до смъртта си в този свят вековен
любовта ни да остане вечна!

Не трепва вече огънче във мене,
ръцете ти не ме докосват плахо,
преструваме, че още се обичаме
но знаем, че това е драма!

Отминават дните тъжни, вяли
и ставаме си по-студени ние!
Да се обичаме, е вече късно!
Да се разделяме - не смеем!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??