ОБРЕЧЕНИ
Отнех ти любовта. Не питах,
без нея сам ли си, боли ли?
Болезнено за мен, но ритах,
сълзи в ръкави скрила!
Не пречат само километри.
Аз някак си съм похабена.
И не усещаш ли безветрие?
Обречена любов, звезда свалена!
И океан без бряг, до остров сам и тъжен,
преплувал би за мен, макар че не си длъжен!
Без мен да дишаш, ти не можеш даже ден!
А аз те огорчавам и те правя натъжен!
Желан, обичан и мечтан,
и роб пред мене те направих!
От чисти чувства обладан,
за раните си не забравих!
Защо не мога да изтрия
онази болка, минало, нали?
Ще те обичам, но ще те затрия,
не мислейки как те боли!
Защо не мога да обичам,
невинно и като дете?
Защо на болка те обричам?
Душата ми до кръв реве!
Не може времето да спрем!
Не може и да ти се вричам!
В любов до болка се кълнем,
но чувстваш ли се ти обичан?
© Гера Гера Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Невороятен стих! Не само че отговаря на една ситуация в живота на човека, но и пленява със своята простичка и жестока истина за Любовта. Тя е и болка. А имали я тя винаги е за двама.Радвам се че макар и късно го прочетох.
-
Браво, Гери!
Много ми хареса! -
Силен стих!
Поздрав! -
ДАНО! Но стихотворението е силно и хубаво!!!
Поздрав!!! -
Интересно отмъщение!!! Но все пак не трябва. Всеки рано или късно си плаща.
Поздрави, Гера Гера!!! -
Харесаха ми стиховете ти, Гера, хубави са.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
