ОБРЕЧЕНИ
Отнех ти любовта. Не питах,
без нея сам ли си, боли ли?
Болезнено за мен, но ритах,
сълзи в ръкави скрила!
Не пречат само километри.
Аз някак си съм похабена.
И не усещаш ли безветрие?
Обречена любов, звезда свалена!
И океан без бряг, до остров сам и тъжен,
преплувал би за мен, макар че не си длъжен!
Без мен да дишаш, ти не можеш даже ден!
А аз те огорчавам и те правя натъжен!
Желан, обичан и мечтан,
и роб пред мене те направих!
От чисти чувства обладан,
за раните си не забравих!
Защо не мога да изтрия
онази болка, минало, нали?
Ще те обичам, но ще те затрия,
не мислейки как те боли!
Защо не мога да обичам,
невинно и като дете?
Защо на болка те обричам?
Душата ми до кръв реве!
Не може времето да спрем!
Не може и да ти се вричам!
В любов до болка се кълнем,
но чувстваш ли се ти обичан?
© Гера Гера All rights reserved.
