ОБРЕЧЕНИ ДУМИ
С пълни шепи загребах
от твойта душа
и изпих най-горчивата чаша
до дъно.
Всички скрити мостове
се заех да руша,
ала старите рани
с нова болка изпълних.
На гърба си понесох
океан от лъжи.
Недомислени притчи,
недокоснати струни...
Късно... Късно е!
Лебед там самотен кръжи,
а над мене валят
пак обречени думи...
© Теменужка Маринова Всички права запазени
с обич, Нуше мила...