11.02.2008 г., 19:27

Обреченост

867 0 2
Имена, гласове и лица
се догонват в среднощните спомени.
И самотната ми Самота
истерично пищи срещу болката
от непривична емоция.
Задържат ме висяща още,
с илюзия за полет, нишките
невидими на паяжина,
прегорели сякаш в нощите ми
от стотици живи погледи.
Много скъпи и... смъртни...
И ме хваща страх...
за мъртвородените пориви
в сребърно-тъжни
часове като този.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за милото посрещане!
  • "И ме хваща страх...
    за мъртвородените пориви
    в сребърно-тъжни
    часове като този."

    Тъжен стих, но хубав! Поздравления, Миме!
    И добре дошла!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...