Обреченост
се догонват в среднощните спомени.
И самотната ми Самота
истерично пищи срещу болката
от непривична емоция.
Задържат ме висяща още,
с илюзия за полет, нишките
невидими на паяжина,
прегорели сякаш в нощите ми
от стотици живи погледи.
Много скъпи и... смъртни...
И ме хваща страх...
за мъртвородените пориви
в сребърно-тъжни
часове като този.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миш Всички права запазени