Обреченост

11 feb 2008, 19:27

Poesía

724 0 2

Имена, гласове и лица
се догонват в среднощните спомени.
И самотната ми Самота
истерично пищи срещу болката
от непривична емоция.
Задържат ме висяща още,
с илюзия за полет, нишките
невидими на паяжина,
прегорели сякаш в нощите ми
от стотици живи погледи.
Много скъпи и... смъртни...
И ме хваща страх... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Обреченост

Искате да прочетете повече?

Propuestas