diva_roza (Миш)
4 5
11 feb 2008, 19:27

Обреченост 

  Poesía
556 0 2
Имена, гласове и лица
се догонват в среднощните спомени.
И самотната ми Самота
истерично пищи срещу болката
от непривична емоция.
Задържат ме висяща още,
с илюзия за полет, нишките
невидими на паяжина,
прегорели сякаш в нощите ми
от стотици живи погледи.
Много скъпи и... смъртни...
И ме хваща страх...
за мъртвородените пориви
в сребърно-тъжни
часове като този.

© Миш Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за милото посрещане!
  • "И ме хваща страх...
    за мъртвородените пориви
    в сребърно-тъжни
    часове като този."

    Тъжен стих, но хубав! Поздравления, Миме!
    И добре дошла!
Propuestas
: ??:??