ОБРЕЧЕНОСТ
ОБРЕЧЕНОСТ
Пред тебе като в черква коленича.
Богиня си и знам, ще разбереш,
че неведнъж в живота съм обичал,
но не с такава жар и с тоз` кипеж
на страсти и емоции вълшебни,
отнемащи ми всяка свобода.
Любовите отминали са дребни –
светулки до сияеща звезда.
И аз не искам вече свободата.
Ще съм ти роб от този миг, до век.
Ти само ми дари надежда свята –
милост на Богиня, към човек.
С надежда мога... дай ми само нея.
Откажеш ли я – равно е на смърт.
Не бих могъл отхвърлен да живея,
дори да си илюзия от плът.
2006 г.
Добрич
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румен Ченков Всички права запазени
