ОБРЕЧЕНОСТ
ОБРЕЧЕНОСТ
Пред тебе като в черква коленича.
Богиня си и знам, ще разбереш,
че неведнъж в живота съм обичал,
но не с такава жар и с тоз` кипеж
на страсти и емоции вълшебни,
отнемащи ми всяка свобода.
Любовите отминали са дребни –
светулки до сияеща звезда.
И аз не искам вече свободата.
Ще съм ти роб от този миг, до век.
Ти само ми дари надежда свята –
милост на Богиня, към човек.
С надежда мога... дай ми само нея.
Откажеш ли я – равно е на смърт.
Не бих могъл отхвърлен да живея,
дори да си илюзия от плът.
2006 г.
Добрич
© Румен Ченков All rights reserved.
